миш-маш

За панелките и зимнината

Истината е, че връзката между ценните бурканчета с божествена плънка и тънките като листовете на купола на Александър Невски панелни парченца е ужасяващо малка.

Няма нищо по-хубаво и следколедно от това да станеш сутринта, да влезнеш в банята за обичайния сутрешен тоалет и да чуеш как съседа ти с кеф изпразва резервоара, пуска водата и блажено издава онзи провлачен звук, сещаш се кой.

Междуетажните пространства също крият своите изненади. Не е нужно да стоиш постоянно в апартамента си, за да се насладиш на панелната идилия, която цари не само по Коледа.

Ако живееш на първия етаж, значи си истински късметлия. Съдбата те е изпратила на съседите ти с една истински важна мисия! Живееш ли на първия етаж, ти си рицар, човек на честта. Всяка сутрин, когато една част от нормалните хора стават, пият кафето си и отиват на работа, а другата част (по-нормалната) спи, по средата на блажения ти сън те прекъсва звука от звънеца. Голям кеф е точно по средата на важен момент да се появи пощальонът-фея и да остави мистерията заплетена. Не се притеснявай. Вярно, никога няма да разбереш какво щеше да стане минутка по-късно, но спокойно! Тепърва ще ти предстоят още такива сънища! И независимо дали е понеделник, петък или неделя – работливите пощальони винаги ще са там, да прекъснат драмата, да не се вълнуваш и на сън. И все пак,

СКЪПИ ПОЩАЛЬОНИ, МОЛЯ, СПРЕТЕ ДА ЗВЪНИТЕ БЕЗРАЗБОРНО ПО ЗВЪНЦИТЕ. В ЖИЛИЩНАТА СГРАДА ИМА  С-П-Я-Щ-И Х-О-Р-А !

Другият голям кеф е, че ти каляват слуха и те научават да спиш при зверски условия. Коледа, Нова година, Гергьовден, рожден ден, делничен ден – тряскането на входната врата и грачещите звуци на знойни певачки до малките часове на денонощието те държат нащрек – като войник в окоп, чакащ точния момент за стрелба. Не само, че свикваш да спиш нормално при ненормални условия, но си и в час с последните любовни песнопения на вечно страдащата лирическа героиня. Турски сериали, новинарската емисия, “На кафе” и “Шоуто на Слави” се надвикват в междуапартаментска свирепа битка за надзвучие.

Друга благина, свързана с кефа да живееш на първия етаж, е ужасно милия ти съсед, който има грижата почти всяка вечер между 2 и 5 сутринта да шибва зверски вратата на асансьора.

Не мога да пропусна удобството от тротоарите. Не се налага да ходя на фитнес, защото горя приблизително 150 калории, тъй като ми се налага да заобикалям, мъчейки се да стигна до кварталното магазинче и още толкова в нерви, докато активно се възмущавам. В тая криза, семейство от 3-ма души, живеещо в панелна гарсионера разполага с 4 автомобила. Пази боже да ми дадат книжка и някой да се прекара да ми подари кола. Как ще подреждам автопарка пред блока – не зная. Но ще има кръв. И ще боли.

А, за малко да забравя… Веднъж в годината ми се налага да слезна до мрачните покои на домашните ни плъхове, известни още като МАЗЕТО. В МАЗЕТО държим всички ненужни боклуци, които не са необходими през 11 месеца от календарната година за пълноценното ни съществуване. Идват коледните празници и чувството ми за естетика, примесено с коледен дух ме гложди да измъкна коледната украса (2-3 торби с шарени и лъскави циганийки, особено популярни сред възрастовата група 5-10-годишни). Слизам си аз в МАЗЕТО и какво да видя? Кашони, стари шкафове, чували, кутии, стари хладилници препречват пътя ми и няма как да стигна от стартовата точка на мрачния лабиринт до моята тъмна кутийка, тъкмо в дъното на коридора. Правилно – защо ми е коледна украса, като само си хабя времето в слизане, ровене, качване, ровене, окачване, чакане, сваляне, прибиране, слизане, ровене, качване…

В едно друго писание бях споменала, че обожавам панелната си кутийка заради прекрасната гледка от задния прозорец. Когато седя на масата, както в момента, виждам клони без листа, мрачно-сиво небе и няколко покрива, срамежливо подаващи се иззад дърветата. Същото е и през другите сезони, но дърветата са окичени в розови и бели пролетни цветове, в ярки зелени листа или в жълто-оранжево пуловерче. Когато се изправя обаче – една импресия. Неописуема. Петна, линии, бирени бутилки, използвани кондоми и евтини цигари. Хвърчащите пликове с бебешки памперси и ръждясали консерви са само приятни детайли, даващи по-екзотична нотка на индустриалния пейзаж.

Мила съседке от 8-мия етаж, имам послание и към теб. Може да се стараеш да мокриш иначе несухото ми пране, спокойно, аз ще си сложа надвес, който да пази дрехите ми чисти и евентуално – сухи, но твоят покрив ще продължава да тече. Не злобей излишно, а си повикай майстор. Не е нужно да страдат невинни дрехи.

Вие, скъпи комшии, ме накарахте да ида да живея в гората. За новата година си пожелавам ти, мила съседке от 8-мия етаж, да си спряла да ми мокриш прането. Мъжът ти да се е отучил от лошия си навик да блъска асансьорната врата и дъщеря ти да е отказала цигарите, чиито останки обича да похдвърля на партерната площадка. Ако все пак не можете – елате ми на гости в гората. Без покрив, без асансьор, без простор и цигари. И не забравяйте да си вземете буркани със зимнина – сочна туршийка с аромат на панел.

Advertisements

2 thoughts on “За панелките и зимнината”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s