миш-маш

Декемврийско

Първият пост, с който админите на wordpress ме посрещат е озаглавен „Hello, world!“. Толкова позитивно, оптимистично и някак розово, сякаш ще ми предадат поне малко от тяхното безгрижие.

Озаглавявам го така, защото това вероятно ще е единствения пост за декември. И без друго вече е в своя край, предстоят най-омразните ми празници, които преди години ми носеха безценни моменти на щастие, безгрижни дни в снега със съседските деца и много, много шоколадови изненади – опаковани дядо Коледовци, разни мечета, ангелчета, календарчета с прозорчета и шоколадови бонбони, пликчета с изненади. Абе, много шоколад, много нещо.

Сега всяко шоколадово блокче е определен брой калории, захари, мазнини, не-знам-какво-си. Сега вече дните в снега ги няма.

Дядо Коледа вече не е онзи старец, който знаех, че не съществува, но все пак му се радвах. Сега е просто пластмасовата гигантска кукла, поставена пред супермаркета, за да забаламосва малчуганите, които не слушат. Сега Коледата не ми носи нито сняг, нито шоколад, нито щастие.

От няколко години, стане ли декември и почвам да си тананикам песничката от филмчето за принцеса Анастасия. Сещате се:

Dancing bears,
painted wings.
Things I almost remember.
And a song someone sings
once upon a December…

Като цяло е доста изчерпателно за първата част на поста ми. Предвид факта, че съм човек, който има навика да живее колкото в миналото, толкова и в бъдещето, разни такива мисли ме мъчат непрекъснато. Настоящето е някак мъгляво и не ме интересува особено. Спомените от миналото и спомените от бъдещето са на фокус. С подходяща музика, разбира се.

Тази музикална зависимост не тормози само мен, така ми се струва.

Няма ден, в който да не си пусна някоя от любимите ми песни. Под „любими“ се разбират песните, на които мога да „цикля“ с дни без да сменям съдържанието на плейлиста. Част от тях ще представя тук:

-Poets of the fall – Shallow

-Bryan Adams – Fearless

-Sia – Breathe me

-Sarah Nixey – When I’m here with you

-Clint Mansell – Together we will live forever

-Ashram – Forever at your mercy

За огромния ми плейлист, справка тук.

Разглеждайки „галерията“ от изпълнители, първото впечатление е, че слушам ВСИЧКО. Всъщност не е така.

Когато човек се загледа, става ясно, че слушам предимно по-баладични изпълнения. Не зная защо. Вероятно съм тъжен човек.

Музиката е от изкуствата, с които всеки може да се идентифицира, макар и да не я създава лично. За всяко състояние на духа може да бъде намерена конкретна песен, сякаш е „писана точно за този момент“. Вероятно не е, но ако това дава някакво успокоение или се первръща в гнездо за спомени – добри или лоши, защо не?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s